Живеем във времена, в които феминизмът е в своя подем. Която и сфера да разгледаме, той ще е там. Тук обаче ще стане дума за изкуство. Добре известен факт е, че в световната драматургия се пишат основно мъжки персонажи. Женското присъствие е оскъдно и твърде често се изчерпва до една главна женска роля. В най-добрия случай и поддържаща, плюс още няколко преминаващи за цвят.
В актьорското съсловие жените негодуват и за липсата на работа след навлизането в зоната на средната възраст. Актрисите са в непрестанна битка с времето… и за роли. Нещо, което може да видите наглед във „Feud“, който разглежда как двете холивудски икони Джоан Крофорд (Джесика Ланг) и Бети Дейвис (Сюзън Сарандън) се опитват да възродят кариерите си. Изглежда не е никак лесно да си актриса. Бумът на скандали за сексуално посегателство в Холивуд е поредното доказателство. Нещо, за което винаги се е предполагало, но виковете на жертвите са били силно заглушавани.
В този така благоприятен тайминг телевизионните формати не изпуснаха вълната и родиха две от най-успешните продукции, създавани някога, които разглеждат жената и борбата ѝ да бъде зачитана като равно на мъжа същество.
HBO даде гръб на режисирания от Жан-Марк Вале и базиран по романа на Лиан Мориарти „Големите малки лъжи“, за който главни виновнички са актрисите Никол Кидман и Рийз Уидърспун. Hulu пък направиха световен пробив с екранизацията на романа на канадската писателка Маргарет Атууд „Историята на прислужницата“. Сериалът е смущаващ и отрезвяващо жесток. Пренася зрителите в едно неприветливо за жената бъдеще, в което е изгубила правото си на свобода. Тя е опредметена и използвана единствено за производство на деца. Двата сериала имат желязна драматургична основа, надскачат първоизточниците си и съвсем заслужено разграбват всевъзможни награди като „Златен глобус“ и „Еми“, а темите и посланията, които носят имат широк отзвук в обществото.
Някак съвсем в реда на нещата е женската вълна да залее и киносалоните под формата на комерсиално кино и това се случва с „Бандитките на Оушън“. Като въведение няма как да не спомена култовата трилогия на Стивън Содърбърг „Бандата на Оушън“ от 2001/2004/2007, в която Джордж Клуни в ролята на Дани Оушън, Брад Пит, Мат Деймън и Джулия Робъртс правеха главозамайващи обири и надцакваха всеки, който им се изпречи на пътя.
10 години по-късно, Дани Оушън вече не е между живите и виждаме как неговата по-малка сестра Деби (Сандра Бълок) излиза от пандиза, в който е лежала 5 години, натопена от любимия си. През това време вместо да ближе рани, тя съставя план за удар и отмъщение. Първата част на филма следва добре познатия шаблон от „Бандата на Оушън“ и освен личната драма на Деби, включва въвеждането на всички основни участници в играта. Тази част изглежда позната и следователно по-скучновата – с изключение на сцената, в която Деби се „адаптира“ след 5 години зад решетките.
Първият човек, на който Деби се обажда, е най-добрата ѝ приятелка Лу (тук сърцето ми щеше леко да изхвръкне при вида на Кейт Бланшет в кожен клин, мотор и каска). С Лу навремето са въртели далавери, а сега тя държи бар, в който разрежда водката с вода. Двете съставят план за действие и необходимите ресурси, а целта е нещо, което жените много обичат и жадуват. Diamonds are a girl’s best friend! Колие на марката Cartier струващо цели 150 милиона долара, което се държи в сейф под земята, а те трябва някак да изкарат. Оттук насетне следват стъпките по осъществяването на един леко наивен план.
За да бъде изкарано едно такова бижу е нужно подобаващо събитие като червения килим на Мет Гала в Музея на изкуството „Метрополитън” в Ню Йорк, организатор на който е главната редакторка на Vogue Анна Уинтур. Балът, където истинските звезди и „звездите“ дефилират с безбожно скъпи, понякога кичозни тоалети за милиони долари. Нужно е и муле знаменитост – актрисата Дафне Клугер (шантаво забавна Ан Хатауей), на която залязващата дизайнерка Роуз Уейл (Хелена Бонъм Картър) трябва да пусне мухата, че точно с тази огърлица трябва да се появи пред обективите на модното събитие на годината.
Тук само ще спомена, че бях силно смутен от началната поява на Бонъм Картър, но впоследствие присъствието ѝ се отърси от натрапчивото усещане за недостоверност и преиграване. На помощ ще им се притичат Сара Полсън („American Horror Story“, „12 години роб“, „Каръл“), актрисата с индийски произход в ролята на бижутер на групата Минди Кейлинг, Акуафина като джебчийка и барбадоската перла Рияна, която е хакера Nine Ball – всъщност тя е и най-приятната актьорска изненада във филма.
Появи имат много манекенки, като Хайди Клум и Джиджи Хадид, и актрисите Ел Фанинг и Кейти Холмс, които дефилират с дизайнерски рокли и бижута. Попадение за мен е решението да облекат героинята на Ан Хатауей по този начин на събитие, за което тя така гръмогласно настоява, че трябва да бъде неотразима – вадеща очите лилава рокля и наметало обсипано с камъни, което все едно е изкарано от гардероба на лошите в Star Wars + огърлица с едно кило скъпоценни камъни.
Мъжкото присъствие във филма е оскъдно: епизодична поява на добре познатия ни Рубен (Елиът Гулд), Ричард Армитидж, който е разбилият сърцето на Бълок мъж, и водещият на „The Late Late Show“ Джеймс Кордън, който прави много свежо маниерно включване.
Някак нещата, които могат да се кажат, бързо се изчерпват. Всичко върви по план и без особени изненади. Обирът е осъществен. Мъжът е лош и наказан. Осезаемо се усеща липсата на онзи замах и адреналинa, който ни държеше нащрек от предните филми. Не ме разбирайте погрешно, не твърдя, че „Бандитките на Оушън“ е лош филм, напротив. В голяма степен той изпълнява функцията, за която е създаден. Просто в сянката на по-големия си брат изглежда еднопланов.
Ще дам идея на дамите как да „консумират“ „Бандитките на Оушън“: облечете се за парти, съберете се голяма компания, подгрейте с малко алкохол в някой бар, а след това се пренесете на прохладно в кино салона и се вкарайте във филма, че сте на най-ексклузивното модно парти в Америка. Разпуснете. Направете го опияняващо, утре не е нужно да помните нищо.
На другия ден си пуснете първите три филма и гледайте внимателно как се прави.
