Най-малкият проблем в любовната история между наркобоса Пабло Ескобар и телевизионната журналистка Вирхиния Вайехо е, че той е женен! „Да обичаш Пабло“ е филм, създаден по романа на Вайехо и разглежда отношенията им предимно от нейната гледна точка. Запознават се, когато тя и колегите ѝ са поканени на изискано парти в огромния дом на Ескобар. В последствие тя научава, че поводът е бил основаването на наркокартела на Меделин, а не дейността му на „филантроп“, както той ѝ казва. Оттам нататък нещата доста бързо се развиват между тях и имаш чувството, че тя е като наблюдател на действията. Скоростта, с която той успява да издейства развода ѝ с предишния ѝ мъж, да ѝ купува бижута и дрехи и да я направи свой съюзник не само в леглото, е наистина впечатляваща. Филмът проследява и развитието на Пабло Ескобар като трафикант и престъпник, както и болните му амбиции да бъде политик. Връзката им продължава близо пет години и от начало с подаръци и частни самолети завършва със смъртни заплахи към нея.
Тази едновременно епична и много сбъркана любовна история изисква и подходящите актьори, които да могат да я изнесат. Намира ги в лицата на талантливата двойка Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. За съпрузите в живота това далеч не е първият им филм заедно. Едва ли някой, гледал испанския филм „Jamon, Jamon“ на Бигас Луна, когато и двамата привличат вниманието на света към себе си, може да забрави разгорещената им секс сцена. Както знаем обаче любовта между актьорите се пренася доста по-късно в истинския живот, а именно едва когато Уди Алън ги събира във „Вики Кристина Барселона“. Останалото е добре позната история – стабилен брак, две деца и световни кариери с по един „Оскар“ за всеки. Крус и Бардем са перфектни като Вайехо и Ескобар. Пенелопе разказва преди време в едно интервю, че Хавиер е бил толкова убедителен като наркобоса, че не е имала търпение да завършат снимките и да се върне мъжът ѝ, истински я е смущавал в тази роля. А Бардем признава, че прекалено много пъти са му предлагали ролята на Ескобар, но чак сега е преценил, че това е правилният проект. Искал е да го покаже като истински човек, а не като изопачен кино злодей, защото той е бил ужасяващ и жесток и независимо как изглежда в някои продукции, нищо от действията му не е „яко“. В този филм актьорът и външно много прилича на Пабло – с огромно шкембе е през цялото време, а всичко около него изглежда гнусно и нечистоплътно, не само буквално. Сцената, в която бяга чисто гол в джунглата, след като току-що е правил секс с малолетно момиченце и полицията напада лагера на организацията му, е толкова смущаваща и в същото време не можеш да си свалиш погледа от гротескната му фигура. Бардем предава толкова успешно жестокостта и безпардонността на Пабло Ескобар във всяко едно отношение. Обещанията към жена му да спре да се вижда с Вирхиния са толкова искрени, че като зрител му вярваш напълно, знаейки от истинския живот, че това няма да се случи.
Крус пресъздава Вирхиния Вайехо, усвоявайки начина, по който се движи и говори една самовлюбена красива жена, свикнала мъжете да са в краката ѝ. За нея Пабло е толкова трофей, колкото и тя за него. Чувства се едновременно защитена и ухажвана, независимо, че е ясно, че няма как да се говори за моногамна връзка. Любовниците на Ескобар за безброй. Вирхиния минава през един дълъг процес в общуването си с Пабло – първоначално привличане, сексуална тръпка, любов, следвана от омраза и накрая отчаяние. И ако в други екранизации, Вирхиния е представяна като доста по-неприятна и незначителна за Пабло, то в история, написана от самата нея, това няма как да бъде вярно. Сцените с най-силните моменти между двамата са две – тази, в която той ѝ подарява пистолет, за да може да се пази и когато тя го отказва, без да спира да дъвче това, което яде, той ѝ описва до последния гнусен детайл какво точно биха ѝ направили всички мъже, събрани от джунглата, ако я нападнат заради него. И разбира се, финалният сблъсък между двамата, в която нейното отчаяние е достигнало кулминацията си и той знае, че я държи в ръцете си. В крайна сметка обаче тя сътрудничи на властите срещу него. Питър Сарсгаард е много успешно попълнение в актьорския състав като представител на отдела за борба с наркотиците – агент Шепърд.
Режисьор и един от сценаристите на този драматичен по-скоро трилър, от колкото каквото и да било друго, е испанецът Фернандо Леон де Араноа, носител на един куп престижни филмови награди за работата си по филми с много силни социални послания – „Barrio“, „Los Lunes en el Sol“ и „Princesas“. Не за първи път работи с Бардем, а сред звездните актьорски имена, оставяли се в ръцете му, са и Бенисио Дел Торо, Тим Робинс и Олга Куриленко в последния му филм преди този – „A Perfect Day“. Филмът е ко-продукция с България и част от сцените са заснети у нас. За всички фенове на брилянтно изпипания сериал на Netflix „Narcos“, историята около живота и личността на Ескобар на моменти доста се повтаря, тъй като филмът на Фернандо Леон де Араноа няма как да разчита само на любовните и драматични отношения между Ескобар и Вайехо. Животът на един от най-известните или даже най-известния трафикант е привличал многократно представители на малкия и големия екран и зрителите малко или много знаят какво да очакват. Виждали сме различни сцени на жестокост, различни аспекти на бизнеса на Пабло, на отношението му към семейството и всички от тях са засегнати и тук. Най-нелепото е, че в моментите, когато виждаш чудовище, което убива хора с резачка или взривява самолети с невинни граждани, ти в същото време му вярваш, че той много обича децата си. Ти му вярваш, че малката Мануела е неговата принцеса и иска малкият Хуан Пабло да се гордее с баща си. Семейството му е неговата най-голяма любов и ахилесовата му пета, която в крайна сметка е използвана срещу него.
Ако попаднеш в Колумбия и особено в Меделин дори и сега, духът на Пабло Ескобар продължава да витае. За последните няколко години властите успяват сериозно да се преборят с част от проблемите по сигурността, особено извън големите градове, но наркокартелите не спират бизнеса си и ако един лидер изчезне, има един куп кандидати да заемат мястото му. Синът на Пабло Ескобар живее под името Себастиян Марокин и не иска да има нищо общо с бащиното наследство, освен финансово, разбира се. Той завършва архитектура и заедно с майка си и сестра си напуска Колумбия веднага след смъртта на Ескобар. Автор е на мемоари, свързани с детските му спомени, както и участва в документален филм, който проследява самия Марокин в продължение на няколко години как се извинява на семействата на жертвите на зверствата на Пабло Ескобар. Когато излиза сериалът „Narcos“, казва, че всичко в Колумбия си е останало същото, само имената се променят. А историята на Ескобар и Вайехо, вдъхновила много теленовели, продължава да се повтаря и извън екрана. Днес истинската Вирхиния Вайехо е на 68 години и живее в Маями, след като през 2006 година е изведена от Колумбия от американските власти, след свидетелските си показания срещу няколко корумпирани политици там.
„Да обичаш Пабло“ в никакъв случай няма да ви донесе нови познания за живота на Пабло Ескобар, но ако ви се гледа експлозивната химия и първокласната актьорска игра на съпрузите Бардем и Крус, то това е вашият филм.